Основни проблеми и предизвикателства за лицата с интелектуална недостатъчност и техните семейства
Животът днес предлага безкрайно много удобства и възможности за хората.Всекидневно се изобретяват все по-нови неща,които максимално да улесняват човека и да направят дома и начина му на живот по-комфортен и по-добър.Разбира се всяко нещо има своите изключения, затова и тук не липсват такива.Колкото и много да ни дава животът днес не всички хора могат да се възползват от това на което имат право.
Хората с интелектуална недостатъчност и техните семейства са част от онези хора,които не могат максимално да се наслаждават на живота и неговите удобства.Доколко лица с интелектуална недостатъчност могат да водят „нормален” живот зависи изцяло от вида и степентта на увреждането им.Интелектуалната недостатъчност има четри основни степени – лека,умерена,тежка и дълбока.Лицата с лека степен на интелектуална недостатъчност имат най-голям шанс за обучение и нормален живот.Обществото и държавните институции обаче не им помагат много,а понякога създават нови и нови проблеми с които да се борят.Семействата на лица с интелектуална недостатъчност водят изключително труден живот.Пред тях постоянно стоят проблеми от финансова гледна точка.Финансовият им недостик се поражда от това,че те нямат възможност да работят нормално,тъй като през по-голямата част от деня родителите се грижат за децата си,освен това за лицата с интелектуална недостатъчност имат нужда от специални грижи,рехабилитации,терапии и помощни материали,а това разбира се означава повече разходи за семейството.Друг проблем с който се сблъскват лицата с интелектуална недостатъчност и техните семейства е неразбирателство от страна на обществото.В световен мащаб все повече се говори за хората с увреждания.Постоянно има различни конференции и семинари,където се обсъжда как може да се помогне на тези хора и да се улесни живота им.Разбира се не всеки откликва на отзива за помощ,все още много хора приемат хората с увреждания като бреме,някои дори ги отбягват.Родителите понякога дори се срамуват да си признаят,че децата им имат интелектуална недостатъчност и за да скрият това от очите на хората те се затварят в себе си и ограничават контактите на децата си с обществото.Всеки родител сигурно си задава въпроса : „Защо точно моето дете?”,но важно е всички да разберем,че това всъщност може да е дар,наистина живота не е лесен,но не бива да забравяме,че всяко човешко същество е уникално и неповторимо.
В света все повече се постига напредък относно решаването на проблемите за лицата с интелектуална недостатъчност.Създават се дневни центрове,където се предлагат грижи и обучение на лица с интелектуална недостатъчност и така се дава възможност на родителите да работят.Като центровете имат добра база както от медицинска гледна точка,така и от педагогическа.В България разбира се,все още тези неща са непознати.В момента се прилага някакво интегриране на лицата с интелектуална недостатъчност в обществото.Все повече деца се интегрират в масовите училища,но това може би не е най-доброто решение,защото базата от специалисти,които да ги обучават е малка,а без ресурсен учител дете с интелектуална недостатъчност трудно би се справило само в масовото училище.Затварят се много помощни училища и социални домове и семействата на лица с тежка и дълбока интелектуална недостатъчност са принудени сами да се грижат за тях.Това представлява огромна трудност,защото в повечето случаи тези лица се нуждаят от постоянни медицински грижи,специални рехабилитации,които просто изискват уменията на специалисти.Понякога желанието на родителя не е достатъчно за да се справи с проблема,има ситуации,които изискват помоща на специалисти в съответните проблемни области.На лицата с интелектуална недостатъчност и техните семейства все по-често им се налага да изминават големи разстояния докато стигнат до съответната институция,от която да получат помощ или информация.В по-голямата част от населените места няма дневни центрове и на хората от провинцията им се налага да пътуват до областните градове за да могат децата им да се обучават или лекуват по някакъв начин,а сега дори става по-лошо тъй като някой области вече нямат помощни училища и дневни центрове и така хората от една част на България пътуват до друга за да могат децата им да получат някакъв шанс за по-нормален живот.Тези безкрайни пътувания представляват голяма трудност,защото постоянно увеличават разходите на семейството.В България повечето родители на деца с интелектуална недостатъчност са безработни и нямат финансова възможност да се грижат пълноценно за децата си,това нарушава тяхното развитие и те не могат да се развиват и обучават толкова,колкото им е необходимо.Лицата с лека интелектуална недостатъчност при добро обучение и правилно лечение дават много добри резултати в развитието си спрямо тяхното увреждане.
Основен проблем се явява финансовото положение на семейството,след това е недостига на институции,където може децата да се обучават и лекуват от специалисти,далечните разстояния между помощните училища и местожителствата на лицата с интелектуална недостатъчност също представява проблем.Предисвикателствата от своя старана са безкрайно много.Всеки ден е едно голямо предизвикателсвто. Всяко излизане от дома,всяко ходене до магазина,всяка разходка в парка,всеки контакт в обществото крие предисвикателство,защото никога не се знае човека отсреща как ще приеме лицата с интелектуална недостатъчност.Днес все повече хора са информирани и запознати с тези проблеми и винаги са готови да помогнат,но разбира се има и такива,които просто не разбират проблемите и виждат лицата с интелектуална недостатъчност като ненормални хора и поради тази причина ограничават контактите си с тях.За възможност за създаване на контакти между обществото като цяло и лицата с интелектуална недостатъчност имам предвит лицата с лека интелектуална недостатъчност и в някои случаи лица с умерена степен.За лицата с тежка и дълбока степен създаването на контакти,обучаемостта и интегрирането в масови училища не винаги е възможна,защото в някои случаи просто е невъзможно да се постигне развитие в тези области.Всъщност каквото и да говорим животът на лицата с интелектуална недостатъчност и техните семейства не е лесен.Всеки ден е една безкрайна борба за оцеляване.За това вина имаме всички ние и най-вече държавните ни институции и оправляващи (лично мое мнение).Все пак съм сигурна,че има начини да се променят нещата.Ако се замислим не се се знае дали ътре нашето дете няма да има интелектуална недостатъчност и да ни се наложи и на нас да се изправим пред тези проблеми.За да разберем най-лесно как живеят лицата с интелектуална недостатъчност и техните семейства и пред какви трудности са изправени просто трябва за ден да се поставим на тяхното място и да си представим как бихме се справили всички ние в такава ситуация.Хората са казвали не веднъж,че „на чужд гръб и сто тояги са малко” и са били прави.Никога не можеш да разбереш някои в таква трудност е докато не те стигне и теб.
В заключение бих казала,че всички хора са специални и притежават невероятни и уникални качества сами по себе си.Било то хора с интелектуална недостатъчност,наследствено обременени от заболяване,здрави,социално слаби или с добро финансово положение всички сме равни в някои моменти.А и ако се замислим за децата,всеки би се съгласил,че всички деца са уникални и невинни същества,които заслужават само най-доброто.Детската усмивка е като слънчев лъч.Децата са нашето и бъдеще и трябва добре да се грижим за тях.Понякога „съдбата” няма роля за предстоящите неща,ние сами градим бъдещето си.Затова нека се съсредоточим върху нуждите на всички деца,да се грижим добре за тях и да ги приемаме такива каквито са,защото те са нашето бъдеще и нащата надежда за утрешния ден.
28.03.2012 15:42
Сможешь создать себе интернет-магазин или корпоративный сайт - за 30 минут. Система до предела легкая, любой разберется!
Если станет интересно, всегда можешь посмотреь в группе http://vk.com/neosite или зайти на официальный сайт: http://demo.neobroker.ru
